Може ли да снимаш с дрон в България? Основни правила

Кои правила важат

България прилага общата европейска рамка за дроновете, която пази EASA. Националният орган, при който се проверяват изискванията, е ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГВА). Правилата делят дроновете и полетите на категории според теглото и риска, а от категорията зависи какво ти трябва.

Обикновено се питаш три неща: трябва ли да се регистрираш като оператор, какво обучение или удостоверение се иска от пилота и има ли изисквания за застраховка. Тук не пиша конкретни граници и имена на удостоверения, защото се уточняват и се обновяват. Най-сигурният източник са официалните страници на ГВА и на EASA, гледани близо до деня на полета, а не стара статия, включително тази.

Има и приятен плюс: регистрация и подготовка, придобити в една страна от ЕС, по принцип се признават и в другите. Това улеснява, ако снимаш и извън България.

Къде не можеш да летиш свободно

Освен общите правила има зони, в които полетът е забранен или иска допълнително разрешение. Най-често това са:

• Около летища и летателни площадки. Дронът не бива да пречи на самолетите и хеликоптерите.
• Военни и други охранявани обекти. Не винаги са обозначени ясно на място.
• Защитени територии: национални и природни паркове, резервати. Дронът плаши птици и животни, затова ограниченията там са по-чести.
• Тълпи и обществени събирания. Полетът над хора е по-рисков и често е ограничен.
• Централни части на градове. В стария град или около важни сгради може да има допълнителни изисквания.

Разрешение за полет и разрешение за мястото са различни неща

Дори въздушното пространство да е свободно, земята под дрона има собственик или стопанин. Двор на хотел, ресторант със зала, манастир, парк, крепост или общинска територия: за всяко от тях се пита отделно, а често и за излитането от територията му. Как се пита и кой какво иска, е описано в статията трябва ли разрешение за снимане в България.

Ако снимаш сватба или празник на морето или в планината, питай залата или хотела дали допускат дрон над имота им. За тази тема има отделна статия: дрон на сватба.

Хора, къщи и лични данни

Дронът гледа отгоре и лесно хваща чужди дворове, тераси и хора, които не са се съгласили да бъдат снимани. Личните данни се пазят от GDPR, а контролният орган у нас е КЗЛД. На практика:

• Не задържай кадъра над чужд двор, прозорци и тераси.
• Не лети над хора, които не знаят, че ги снимаш.
• Ако видеото е за реклама, провери преди публикуване кой се вижда разпознаваемо, включително номера на коли.
• При съмнение попитай юрист или КЗЛД. Това е обща насока, не правен съвет.

Кога дронът наистина си струва

Дронът не е нужен на всяко видео. Добавя най-много там, където размерът и мястото са част от историята:

• Къща за гости или хотел в планината: показва околността, гледката и как се стига до мястото.
• Винарна и лозя: редовете на лозята, сградата в пейзажа, сезонът.
• Строителен обект или имот за продажба: големият план на парцела, пътя и съседството.
• Тиймбилдинг и събития на открито: групата и мястото отгоре.
• Панорама на град или курорт: Пловдив, Родопите, морето, ски писта.

Сам или с оператор

Ако летиш редовно, имаш дрон и си уредил регистрацията и подготовката си, можеш да снимаш сам. За еднократно заснемане обикновено е по-лесно да наемеш оператор, който познава зоните, сам се грижи за документите и не губи снимачно време да чете правила в деня на снимките.

При мен дронът е 120 € към снимки и 240 € самостоятелно. На пазара обикновено се срещат около 150–200 € към снимки и около 150–400 € самостоятелно. Снимал съм „Drone City, Пловдив“, а проверката на зоната и на разрешението за мястото правя още при подготовката. Ако искаш въздушни кадри за промо филм, обсъждаме ги от самото начало.

Вятър, светлина и списък преди полет

Дронът зависи от времето повече от камерата на земята. Силен вятър, дъжд и мъгла го спират, а в планината времето се сменя бързо. Най-красиви са кадрите сутрин и късно следобед, когато светлината е мека и сенките са дълги. На обяд през лятото всичко изглежда плоско. През зимата студът обикновено съкращава живота на батериите, затова при ниски температури са нужни повече.

Затова планирам дрона като добавка, а не като единствения начин да покажа мястото. Един-два въздушни кадъра в началото или края на филма обикновено са достатъчни. Ако искаш кадри от защитена територия или от район близо до летище, кажи го още в запитването: може да се наложи да сменим ъгъла или да заснемем мястото от земята.

Ето какво минавам, преди дронът да се вдигне:

• Знам категорията на дрона и какво се изисква за нея.
• Проверих зоната и няма временни ограничения за деня.
• Имам разрешение от собственика или общината, ако е нужно.
• Няма да прелитам над хора, чужди дворове и оживени пътища.
• Имам план за времето: вятър, дъжд и резервен ден или кадри от земята.